Корпоративен данък
На облагане с корпоративен данък подлежи:
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.
Кой плаща корпоративен данък?
Корпоративен данък не заплащат лицата, които подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност, посочена в чл. 5, ал. 5 и в част пета на ЗКПО:
Съгласно чл. 5, ал. 5 и чл. 218, ал. 2 от ЗКПО организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби, се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън подлежащите на облагане с алтернативен данък. Следователно за дейностите си извън подлежащите на облагане с алтернативен данък, тези лица са задължени за корпоративен данък.
Закони
Облагането с корпоративен данък се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Данъчна основа
Съгласно чл. 19 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.
Размер на данъка
Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто (чл. 20 от ЗКПО).
Санкции
Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този Закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно (§ 1, т. 44 от ДР на ЗКПО) нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв. (чл. 261, ал. 2 от ЗКПО).
На основание чл. 262 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.
Според разпоредбата на чл. 263 от ЗКПО данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.
Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3 (за подаване на годишен отчет за дейността), се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).
Съгласно чл. 278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателнитепостановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.